* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Подгоре село голямо,
сред село хоро играе.
Всеки се хванал до своя,
пък аз си нямам до коя.
И аз се хванах до една,
а она скочи да бяга!
Она е мома хубава,
ала е вражка, хитрава!
Попитах стара бабичка,
а тя ме на ум научи:
- Подпали моми дворове
от четиритех рогове,
изле-ще мома да гаси,
а ти я найди в тъмнина,
па си я хвани за ръка,
и си я дома отведи!
Послушах стара бабичка;
подпалих моми дворове
от четиритех рогове;
излезна мома да гаси,
и аз я найдох на тъмно,
па си я хванах за ръка,
за ръка, за вита гривна.
Гривната беше широка,
тя си ръката изплъзна
и аз останах с гривната,
а она хитро утече
и ми се люто присмива:
- Да си се женил, гидийо,
дур бяха моми евтини!
Сега са моми скъпнали -
малка е мома петстотин,
а голямата - хилядо!
Моми са мили и драги,
като синчец на Великден,
като лилек на Гергьовден
и босилек на Спасовден!
А момци са мили, драги,
като леща на Великден,
от огнище - на полица,
от полица - у паничка,
та па хайде на бунище!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014