* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Залибил е Дели Димо,
Дели Димо - Джан Еленка.
Либили се, мамили се,
малко-много - три години,
три години и полвина.
Отде зачу момината,
момината стара майка,
стара майка и душманка,
тя Еленка си не пуща
ни със моми на хорото,
ни със булки на кладенци,
ни със момци на седенки,
на седенки, на попрелки.
Па се чуди Дели Димо,
що да стори и направи,
да си вземе Джан Еленка.
Изградил е на край село
нова чешма кивгирена
със постави мермерени,
кюнкове й посребрени,
чучури й позлатени.
Свет се сбира да я гледа,
най Еленка не я пуща,
не я пуща нейна мама:
- Седи, Ленке, не отивай,
това ще е на помама,
на помама, на измама!
Пак се чуди Дели Димо,
що да стори и направи,
дано дойде Джан Еленка,
дано дойде да я види!
Изградил е насред село,
насред село нова църква,
покривка и кивгирена,
постилка й мермерена,
куните й посребрени,
кандила й позлатени.
Свет се сбира да я гледа,
Лена майка пак не пусна:
- Седи, Ленке, не отивай,
това ще е на измама,
на измама, на помама!
Дели Димо пак се чуди,
що да стори и направи,
дано дойде Джан Еленка!
Дели Димо легна мъртъв -
белки сега Ленка дойде!
Джан Еленка майци дума:
- Мале, мале, мила мале,
не ме пусна на живилка,
ха пусни ме на мъртвилка!
Мама Ленки проговаря:
- Иди, Ленке, накити го!
Та осука до две свещи,
па си влезе у градинка,
та си набра жълто цвете,
жълто цвете, ран-босилек;
пусна коса до земята,
вдигна гласи до небето,
па отиде на черкова,
да окичи Дели Димо.
Окичи го, заплака му:
- Димо, Димо, Дели Димо,
не виде ме на живилка,
виж ме сега на мъртвилка!
Дели Димо проговаря:
- Ой, попове и дякони,
не ми пейте на мъртвилка,
а запейте на венчилка,
да венчайте Дели Димо,
Дели Димо с Джан Еленка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014