* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Учи ме, майчо, учи ме,
как да си взема Лиляна.
- Сино льо, мой сино льо,
иди ми долу в пазарен,
купи си зигвар волове,
изори равни дворове,
посей си бяла пшеница,
свикай ми тежка меджие,
повикай моми на жътва
и Лилянка си повикай.
Стоян си майка послуша,
отида долу в пазарен,
купи си зигвар волове,
изора равни дворове,
пося ги бяла пшеница.
Жълта е жътва втасала,
Стоян си свика меджие
Горна и Долна махала.
Врит си Стояно дойдоха,
сама Лиляна не дойде.
Пък си го майка учеше:
- Хвани ми, синко, майсторе,
изгради чешма шарена
и пусни вода студена.
Врит щат моми да дойдат
студена вода да точат,
и Лиляна ще дойде.
Стоян е чешма изградил,
врит са момите свървеха,
студена вода да точат,
Лилчна майка не пусна.
Майка го хитро учеше:
- Стояне, сине Стояне,
легни ми, сино, загини,
врит щат комшие да дойдат,
да си та, сино льо, прощават
и Лиляна ще дойде.
Стоян е легнал, загинал,
врит си комшии дойдоха,
и Лиляна я дочула,
та на майце си ромоне:
- Стоян си ми е загинал,
врит са комшии тръгнали,
и я ща, майчо, да идам
Стояна да си прощавам.
- Немой ми ходи, дъщеро,
тая диньо лъжовна,
та щат те хитро измами,
да си те вземе млад Стоян.
Лиляна майка не слуша,
дребни е китки насвила,
та че Лиляна отиде
на Стоянови кьошкове,
ситни е сълзи сникнала:
- Стояне, гиди, Стояне,
Аллах ти простил на вяра.
Стоян й тихо продума:
- Мълчи, Лиляно, не плачи,
я съм за тебе загинал.
Рипнал е Стоян на ноги,
та си Лиляна въведе
на високото коначе,
повика попе, кешише,
та си Стояна венчаха
с Лиляна мома хубава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014