* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Синко Стояне, Стояне,
защо вървиш и плачеш?
Стоян на майка продума
- Макар и майка-мащеха,
на тебе ще се доверя -
много Лиляна обичам,
ала я майка й не дава,
че е майка й мащеха!
- Синко Стояне, Стояне,
макар и майка-мащеха,
на ум ще те науча,
как Лиляна да вземеш.
Вземи чифте ключове,
та иди в тъмни мазани,
отключи тежко имане.
Вземи си, синко, майстори,
направи чешма шарена,
всички моми да дойдат,
водица да си налеят.
Сама Лиляна ще дойде
студена вода да налей.
Ти я за ръка улови,
Лиляна в къщи доведи.
Взе си Стоян чифте ключове,
тъмни мазани отвори,
тежко имане си взе,
направи чешма шарена.
Всичките моми дойдоха
с менци вода да налеят,
само Лиляна не дойде,
мащеха Лиляна не пуска.
Стоян си жално заплака.
- Не плачи, Стояне, не плачи,
майка ще те научи,
как да си Лиляна вземеш.
Вземи чифте ключове,
та иди в тъмни мазани,
вземи стока всякаква,
отвори, Стояне, дюкянче,
на пъта, на кръстопъта.
Всички ще моми дойдат
и Лиляна ще доде,
ще доде да си купува.
Ти я, мама, затвори,
от дюкян, мама, не пускай.
Отвори Стоян дюкянче,
стока всякаква остави.
Всичките моми тук дошли
да си стока пазаруват,
само Лиляна не дошла.
Майка на Стоян продума:
- Направи, Стояне, черкова,
всички моми ще дойдат,
свещица да си запалят
и Лиляна тук ще доде,
свещица да си запали,
на Бога да се помоли.
В черква Лиляна затвори
и право при мен доведи.
Направи Стоян черкова.
Всичките моми дойдоха,
свещица да си запалят,
на Бога да се помолят,
само Лиляна не дойде.
Мащеха Стояну дума:
- Не плачи, синко Стояне,
майка ще те научи,
как да си Лиляна вземеш.
Днес е бяла събота,
утре е света неделя.
Ти се хубаво премени,
мъртъв се, синко, престори,
аз ще те с платно покрия.
Всичките моми ще дойдат,
с тебе, синко, да се простят
и Лиляна ще дойде,
с тебе да се, синко, прости.
Ти, мама, платно надигни,
Лиляна за ръка улови.
Мъртъв се Стоян престори,
с бяло го платно покриха,
жално камбани забиха,
майка му жално заплака:
- Стояне, синко Стояне,
на кого ще, синко, оставиш,
мамини тежки ошири.
Всичките моми дойдоха,
свещица да си запалят.
Най-напред върви Лиляна
с жълто-бяло цвете в ръка,
жълта свещица запали,
и заплака, занарежда:
- Либе Стояне, Стояне,
проклета да е майка ми,
майка ми, още мащеха,
дето ни двама раздели!
Дълбока гроба копайте,
дълбока, още широка,
двама със Стоян да легнем.
Кат се Лиляна наведе,
Стоян я за ръка хвана
и си Лиляна не пусна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014