* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Сино ле, сино Стояне,
веке ми, сино, омръзна.
Вечер ти, сино, постеле,
утрина стана, та вдигна,
проскефалът ти, сино ле,
два реда сълзи обронен
и двата реда кървави.
- Мале ле, мила майчо ле,
срам ме е, как да ти кажа,
грях ме е да те лъжа.
Откак Солумка залюбих,
Солумка, малка девойка,
вече я с очи не видях.
- Сино ле, сино Стояне,
и тва ли се не сяташ?
Ти имаш дребно имане,
дребно, сино ле, и едро.
Продай си, сино, овцете,
овцете и говедата,
та сгради чешма сребърна,
с мармарени камъни
и със сребърни чучури.
Всички моми ще дойдат,
ще дойдат сериян да гледат,
Солумка и тя ще дойде
и ти я, синко, окради.
И той сградил чешма сребърна,
всички моми отишли,
отишли сериян да гледат,
Солумка мома не отишла.
Стоян на майка си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
що да сторя, направя,
всички моми дойдоха,
Солумка мома не дойде?
- Стори се, сино, жив-умрял,
всичките моми ще дойдат,
свещица да ти донесат,
Солумка и тя ще дойде.
И тъй се сторил жив-умрял.
Всички моми отишли,
Солумка и тя отишла.
Кога отдолу идела,
девет робинки водела,
та й гуните вдигали.
Стоян на попове думаше:
- Попове, още владици,
не пеейте на припяване,
ами пеейте на венчаване!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014