* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Учи ме, мамо, научи,
как да взема Лиляна -
Лиляна, пиле шарено,
Лиляна, ситен босилек,
Лиляна, турски карамфил,
Лиляна, агне галено.
Майка Стояну думаше:
- Уча те, синко, казвам ти
иди далеч в Анадола,
спечели тежко имане,
па се назад завърни,
направи чешма шарена,
с дванайсет шопари,
с дванайсет корита.
Цялото село ще дойде,
момите, още момците,
Лилянкините другарки,
чешмата да си погледат,
водица да си налеят.
Стоян си майка послуша,
отиде далеч в Анадола,
спечели тежко имане
и се назаде повърна.
Направи чешма шарена,
с дванайсет шопари,
с дванайсет корита.
Цялото село дойде,
момите, още момците,
Лилянините другарки,
чешмата да погледат,
водица да си налеят.
Лиляна мома не дойде,
защото й е майка мащеха
и я никъде не пуска.
Стоян на майка продума:
- Сега ме, майко, научи -
какво да правя?
Майка Стояну пак дума:
- Пак те, синко, мама учи -
иди пак в Анадола,
спечели тежко имане
и се назаде завърни,
направи черква голяма
с дванайсет кубета,
с дванайсет камбани.
Цялото село ще дойде,
момите, още момците,
Лилянините другарки,
черквата да ти погледат,
свещица да си запалят,
на Бога да се помолят.
Лиляна мома ще дойде,
черква да ти погледа,
свещица да си запали,
на Бога да се помоли.
Стоян си майка послуша.
Отиде пак в Анадола,
спечели тежко имане
и се назаде завърна.
Направи черква голяма
с дванайсет кубета,
с дванайсет камбани.
Цяло се село събра,
момите, още момците,
Лилянините другарки,
черквата да погледат,
свещица да си запалят,
на Бога да се помолят.
Лиляна мома не дойде,
защото й е майка мащеха
и я никъде не пуска.
Стоян си жално заплака
и на мйка си продума:
- Сега ме, мамо, научи -
какво да правя?
Майка Стоян думаше:
- Пак ще те мама научи.
Жив се на мъртъв престори,
че легни в равни двори.
Аз ще те, мамо, покрия
с бяло платно, копринено,
факлия свещ ще запалим,
ще викнем жално да плачем:
"Синко Стояне, Стояне,
мамина чешма шарена,
мамина черква голяма,
цяло се село събра
чешмата да ти погледат,
водица да си налеят;
черквата да ти погледат,
свещица да си запалят.
Лиляна мома не дойде,
камо ли при теб да дойде,
с теб да се опрости.
Стоян си майка послуша -
жив се на мъртъв престори,
че легна в равни двори.
Майка му го покрила
с бяло платно, копринено,
факлия свещ запали,
викнала жално да плаче:
- Синко Стояне, Стояне,
мамина чешма шарена,
мамина черква голяма,
цяло се село събра
чешмата да ти погледат,
водица да си налеят;
черквата да ти погледат,
свещица да си запалят.
Лиляна мома не дойде,
камо ли при теб да дойде,
с теб да се опрости!
Лиляна това дочула
и си на майка продума:
- Все съм те, мамо, слушала,
сега не ще те послушам -
ще ида аз при Стояна,
със Стоян да се опростим,
че сме се много искали,
искали, не сме се взели!
Черна кърпа на глава забради
и при Стояна отиде -
факлия свещ запали,
викнала жално да плаче:
- Любе Стояне, Стояне!
Хатър да не ти е останало -
не можах, любе, да дойда,
чешмата да ти погледам,
чешмата, още черквата,
че ми е майка мащеха
и ме никъде не пуска.
Стоян си под платно подскочи,
и си Лилянка за ръка улови,
и я при майка заведе,
и си на майка продума:
- Ето ти, майко, отмяна,
а на мене булка засмяна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014