* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Учи ме, мамо, научи,
как да взема Лиляна,
Лиляна, пиле шарено,
Лиляна, ситен босилек,
Лиляна, турски карамфил,
Лиляна, агне галено?
Майка Стояну думаше:
- Учим те, синко, казвам ти,
иди татък в Анадола,
спечели тежко имане
и се назаде повърни,
направи чешма шарена
с дванайсет шопора,
с дванайсет корита.
Цялото село ще дойде,
момите, още момците,
Лилянкините другарки.
Чешмата ще ти погледат,
водица ще си налеят.
Стоян си майка послуша -
отиде татък в Анадола,
спечели тежко имане
и се назаде повърна.
Направи чешма шарена
с дванайсет шопора,
с дванайсет корита.
Цялото село дойде -
момите, още момците,
Лилянкините другарки,
чешмата да си погледат,
водица да си налеят.
Лилянка мома не дойде -
що й е майка мащеха
и я никъде не пуска.
Стоян на майка продума:
- Сега ме, майко, научи,
какво да правя, да взема Лиляна?
Майка Стояну пак дума:
- Пак да те мама научи -
иди пак в Анадола,
спечели тежко имане
и се назаде повърни,
направи черква голема
с дванайсет кубета,
с дванайсет камбани.
Цялото село ще дойде -
момите, още момците,
Лилянкините другарки,
черквата ти да погледат,
свещица да си запалят,
на Бога да се помолят.
Лилянка мома ще дойде,
черквата ти да погледа,
свещица да си запали,
на Бога да се помоли.
Стоян си майка послуша -
отиде пак в Анадола,
спечели тежко имане
и се назаде повърна.
Направи черква голема
с дванайсет кубета
и с дванайсет камбани.
Цяло село се превърве -
момите, още момците,
Лилянкините другарки,
черквата да погледат,
свещица да си запалят,
на Бога да се помолят.
Лиляна мома не дойде,
че й е майка мащеха
и я нигде не пуща.
Стоян си жално заплака
и на майка си продума:
- Сега ме, мале, научи,
какво да правя, да взема Лиляна?
Майка Стояну думаше:
- Пак ще те мама научи -
жив се на мъртъв престори,
че легни в равни двори.
Аз ще те, мама, покрия
с бело платно копринено.
Факлия свещ ще запалим,
ще викнем жално да плачем:
"Синко Стояне, Стояне,
мамина чешма шарена,
мамина черква голема.
Цяло се село превърве,
чешмата да ти погледат,
водица да си налеят,
черквата да ти погледат,
свещица да си запалят.
Лилянка мома не дойде,
камо ли сега да дойде,
със тебе да се опрости!"
Стоян си майка послуша,
жив се на мъртъв престори,
че легна на равни двори.
Майка му го покрила,
с бело платно, копринено,
факлия свещ запалила,
па викна жално да плаче:
- Синко Стояне, Стояне,
мамина чешма шарена,
мамина черква голема.
Цяло се село превърве,
чешмата да ти погледат,
водица да си налеят,
черквата да ти погледат -
свещица да си запалят.
Лилянка мома не дойде,
камо ли сега да дойде,
със тебе да се опрости!...
Лилянка това дочула
и си на майка продума:
- Все съм те, мамо, слушала,
сега не ще те послушам!
Ще идем при Стояна,
със Стоян да се опростим,
че сме се много сакали,
сакали, не сме се взели.
Черна кърпа на глава забради
и при Стояна отиде,
факлия свещ запали,
викна жално да плаче:
- Любе Стояне, Стояне,
хатър да не ти е остало,
не можах, любе, да дойдем
чешмата да ти погледам,
чешмата, още черквата,
че ми е майка мащеха
и ме никъде не пуска!
Стоян си под платно подскочи,
и си Лиляна за ръката улови,
и я при майка заведе,
и си на майка продума:
- Ето ти, мале, отмена,
и на мен нова премена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014