* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Либил Никола Люляна
цяли ми девет години, (2)
едничка китка да вземе, (2)
едничка китка сминова, (2)
тя барем да е сминова,
полвината й суфлинюва.
Мама Никола думаше:
- Сино Никола, Никола,
макар че й мама мащеха,
всичко та мама научи
и тва ш' та мама научи.
Покарай стадо край село,
приучи малко овчарче
да дойде в село да кажи:
- Чобан Никола загина,
стадо му по кър остана,
по орли и по гарвани,
вървете мало й къдете.
Вървяли мало й къдели,
ред е дошло на Люляна,
приляла и прекадила,
викнала, та й заплакала:
- Либе Никола, Никола,
на нашто толкоз либене,
нямаше ли пусто вземане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014