* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Залиби Стоян Ерина,
Ерина, бела гъркиня,
либи я Стоян, лъга я,
цели ми девет години.
В път се не срещаха,
в очи се не виждаха,
не са си дума чували.
Като застъпи десета,
майка Ерина не пуска,
нали е майка мащеха,
на хоро Ерина да иде,
с момите хоро да играе,
с момците камък да хвърля.
Станал ми Стоян грижовен,
грижовен, още тъжовен,
как ще Еринка да вземе.
Майка Стояна питаше:
- Синко Стояне, Стояне,
що седиш, синко, грижовен,
грижовен, още тъжовен?
- Грижен съм, мамо, маен съм,
как ще Ерина да взема,
Еринка, клето сираче,
Еринка, бела гъркиня?
Майка му дума, говори:
- Синко Стояне, Стояне,
това ли ти е грижата?
Доста са пари бащини,
я вземи китка ключове,
отключи маджар сандъци,
грабни си крини жълтици,
половин бели грошове.
Откупи млади дюлгери,
дюлгери, млади ергени,
просечи Маджар планина,
направи чешма шарена,
извади вода студена
със седемдесет сопове
и с осемдесе кипчаци.
Старо и младо ще дойде
да ти чешмата погледа,
водица да си налеят.
Какво го майка научи,
това си Стоян направи.
Старо се, младо събрало,
да му чешмата погледа
и си водица налее,
само Еринка не дойде,
че й е майка не пуска.
Станал ми Стоян грижовен,
грижовен, още тъжовен.
Майка му пак го попита:
- Що си ми, сине, грижовен,
грижовен, още тъжовен?
Грижен съм, мамо, маен съм,
как ще Ерина да взема.
- Синко Стояне, Стояне,
това ли ти е грижата.
Я вземи тесте ключове,
отключи маджар сандъци,
грабни си кринче жълтици,
половин бели грошове,
откупи млади дюлгери,
дюлгери млади ергени.
Направи черква шарена,
черква и бел манастир,
със седемдесе кубета
и осемдесе камбани.
Старо ще, младо, да дойде,
черкова да си погледа
и си свещица запали.
Там ще Еринка да дойде,
да си свещица запали.
Какво го майка научи,
това си Стоян направи.
Старо се, младо, събрало,
черква да си погледа,
черква с бел манастир,
свещица да си запали,
само Еринка не дойде.
Нали е майка мащеха,
тя си Еринка не пуска.
Еринка дума, говори:
- Пусни ме мама да ида,
мама е скоро умряла,
свещица да й запаля...
Мащеха дума, говори:
- Седи си, синко, не ходи,
това е, сине, гъбосня,
Стоян ще да те гъбоса,
гъбоса да те пристане!
Стана ми Стоян грижовен,
грижовен, още тъжовен.
Майка му пак го попита:
- Що си ми, сине, грижовен,
грижовен, още тъжовен?
- Грижен съм, мамо, маен съм,
как ще Ерина да взема...
- Сине Стояне, Стояне,
това ли ти е грижата.
Довечер жив ще да легнеш,
на мъртъв ще се престориш,
мама ще да те завие,
под тънко платно свилено,
заран ще мама да плаче
из бащини ти дворове:
"Тичайте, хора селяни,
мъртъв ми лежи млад Стоян!..."
Хората ще да се съберат
и ще Еринка да дойде,
свещица да ти запали...
Както го майка научи,
така и Стоян направи.
Кога се заран съмнало,
събра се старо и младо,
дошла и мома Ерина.
Тамън до него пристъпи,
свещица да му запали
и го с цвете закичи.
Стоян си платно повдигна,
Ерина хвана за ръка
и я у къщи заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014