* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Иванчо, младо юначе,
в неделя хоро играло,
в понеделник рано ранило,
рано на нива да иде,
с негови лиси биволи
с копринени чулове,
с позлатени рогове.
Карал ми Иванчо, вървял ми,
на кръстопътя допряли,
до змеинското кладенче,
да си биволи напои.
Там свари Иванчо, намери,
три чуми, три самодиви.
Първата крака миеше,
втората дете къпеше
третата коса решеше
и на Иванчо думаше:
- Иванчо, младо юначе,
бре, що щеш тука, Иванчо,
докато петлите не пели,
не пели, не повторили?
Скоро се назад повърни
и на майка си обади,
да те церува, лекува,
с въртига и теменуга,
със синя горска тинтява!
Иванчо се назад повърна,
докато на порти похлопа,
докато на майка си каже,
петлите веднъж пропели,
пропели и повторили
и той се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013