* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стоян мами си думаше:
- Викай ме, мамо, зарана,
рано на нива да ида,
че ми е нива далеко.
Ще бързам да я дооравам,
дооравам, да я засявам.
Че легна Стоян, па заспа,
не го будила мама му,
сам си се Стоян събуди,
извади семе пет крини,
натовари кола половина,
та си в обори отиде,
биволи да си запрегне.
Малък му бивол порева
и на Стоян продума:
- Стояне, наш стопанино,
къде ще идеш туй време,
туй време петли не пели,
не пели, не повторили?!
Зобта си не сме изяли...
Стоян си биволи посрита
и на биволи продума:
- Ставайте, гиди, биволи,
все вие много да знайте.
Че си запрегна колата,
таман отвън село излезе,
насреща идат три жени,
три жени, три самодиви.
Те на Стояна думаха:
- Къде отиваш туй време,
върни обратно колата,
че кажи, Стояне, мама си,
мама ти да те лекува,
лекува, да те полива
с синята и бяла тинтява,
и овчарската лобода!
Стоян си самодиви послуша,
върна си назад колата,
но доде до дома да стигне
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013