* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Имала майка, имала,
имала до пет дъщери,
едного сина Стояна.
Па ги на госте викали,
до среднощ пили и яли.
Най-малката му сестрица
доведе дете галено.
Ка рече "вода", та "вода":
- Водица, вуйчо, водица!
Вода нема ни капка.
Стоян си увзе два менци,
та си на вода отиде,
на вода, на воденична.
Там си завари млад Стоян
три жени, три самодиви,
месечина си сваляха,
мурга я крава правеха,
та пресно мляко дояха.
Една Стояну леля му,
втора Стояну стрина му,
трета Стояну нана му.
Като видяха Стояна,
леля Стояну думаше:
- Мил лелин, лелин Стояне,
по-скоро дома да с' идеш,
да ти вари майка ти
синята-бяла тинтява,
жълтата куманичата
в гърне необжежено;
та да те, лели, полее,
доде петлите не пели.
Доде си Стоян отиде,
доде да вари майка му
синята-бяла тинтява,
тие петлите пропели.
Стоян се с душа раздели.
Като пет сестри плачеха,
до синьо небе се чуеше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013