* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Калесал Стоян, калесал
негови девет сестрици
да си й служи и гости.
Най-малка сестра Тодорка,
тя нито пие, ни яде,
тя по потони ходеше,
мъжко си дете носеше.
Детенце вода ищеше,
вода му дават, не рачи,
вино му дават, не рачи
и още бяла ракия...
Стояна срама добило,
нарами бели харкоми,
та за водица отиде.
При вода стоят три юди,
в решето вода точеха.
Първа му юда говори:
- Дет'те, Стояна, хванеме!
Втора му юда говори:
- Какво щем да го правим?
Трета му юда говори:
- Язък е, язък, Стояне,
младо щеш да си загинеш!
Бързай ми, бързай, Стояне,
дома ти да си отидеш,
доде петлине попеят!
Таман бе Стоян през порти,
и петлине му попели,
таман бе Стоян през потон,
и викна Стоян льельекна:
- Ох, леле, сестри, от глава!
Още си дума думаше,
и душана му излезе.
Девет му сестри викнаха,
викнаха и арнисаха;
най-малкана му сестрица
викнала, не арнисала,
детенце люто кълнеше:
- Анатема те, детенце,
че за тебе брат ми умре!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013