* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Маре, Стояне, Стояне!
Стояну гости дохода
девет сестрици кралици,
десета, Рада царица,
довела мъжко детенце,
мъжко й дете върлаче -
дене не дава да седне,
ноще не дава да легне.
В полунощ вода поиска:
- Водица, мамо, водица,
макар половин лъжица,
устата да си натопя,
сърцето да си разквася!
Вода си нема ни капка.
Дават му вино, то не ще,
дават му бистра ракия,
то не ще да я накуса,
на токо вика: "Водица,
водица, мамо, водица!"
Майка Стояно думаше:
- Я вземи, сине, две стовни,
та иди, сине, та иди
на самодивско езеро,
та налей вода студена!
Стоян си увзе две стовни,
та е на вода отишъл,
на самодивско езеро.
Там си завари млад Стоян
три жени, три самодиви -
едната беше леля му,
другата беше стрина му,
третата учиная му.
Месечината сваляха,
бяла я крава правеха,
прясно си мляко доеха.
Като видяха млад Стоян,
тие Стояну думаха:
- Маре, Стояне, Стояне,
проклета да е майка ти,
що те в полунощ допрати
на тая вода студена,
със тие стовни шарени.
Тая се вода не пие,
тая е вода галатна!
Скоро, по-скоро да с' идеш,
през прага да си преминеш,
доде са петли не пели;
майкя ти да те лекува
от коледарче кравайче,
от бяла лоза шумата.
Той си се назад повърна,
люта го треска разтресла,
клета го глава блъснало,
додето в двори да влезе,
а той си падна млад Стоян,
та па се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013