* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Калеса Стоян, Стояне,
девет кумички на прошка,
мила си сестра - на гости.
Кат ги калеса, все дошли,
все дошли, принос донели -
кой по два овна, кой по три,
мила му сестра докара
четири вакли овена.
Дарба ги Стоян подари,
всяка кумица - и телица,
мила си сестра подари
морено сукно до земя.
Яли са сладко и пили,
легнали, сладко заспали.
Дете се от сън събуди
и си водица поиска:
- Водица, мамо, водица,
водица, колко с лъжица!
За зло се вода не найде.
Вино му дават - не пие,
грозде му дават - не яде,
а си водица искаше.
Грабна вуйчо му две стомни,
отиде за вода студена,
на самодивско кладенче.
Че там си Стоян завари
три жени, три самодиви -
с вила орехи сбираха,
с решето вода топлеха
месечинката сваляха,
бяла го крава правеха,
бяло си мляко дояха.
Първата й била леля му,
втората й била чина му,
третата й била вуйна му.
Леля Стоянчо думаше:
- Стоянчо, сестрино чедо,
тъй ли са, леля, ти случи
първи за вода да дойдеш?
Мама ти да те лекува -
на живо пиле сърцето,
на зелен гущер крилата,
на пепелянка с главата.
Стоян във тях си отиде
и си водица занесе.
И се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013