* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стоян му гости дойдоха
девет сестрици кралици,
десета - Рада царица,
довела мъжко детенце.
Мъжко й дете върлаче,
върлаче - най-много плаче.
В полунощ вода поиска:
- Водица, мамо, водица!
Вода си няма ни капка.
Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я земи, майко, две стомни,
че иди, майко за вода
на горското кладенче,
на самодивско изворче!
Че стана Стоян, отиде.
Тамо си Стоян завари
три диви, три самодиви.
Едната беше леля му,
втората беше стринка му,
третата беше вуйна му.
Месечината сваляха,
бяла я крава правеха,
ситно си мляко довяха.
Като Стояна видяха,
почнаха люто да кълнат:
- Стояне, ти проклетнико,
проклета да е майка ти,
проклета да е, триклета,
дет те в полунощ изпрати
на тази вода студена,
студена и самодивска!
По-скоро у вас да идеш,
през прага да се препънеш.
Майка ти да те лекува,
докат са петли не пели -
от коледарче кравайче,
от бяла лоза шумата,
от мъртва жена косата!
Стоян се в къщи завърна
и се през прага препъна.
Първите петли пропели
и той се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013