* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Калеса Стоян, Стояне,
девет кумици на прошка
и мила си сестра на гости.
Те са се, холам, събрали,
яли са сладко, пили са.
Девет кумици опрости,
опрости и ги изпрати.
Станали и си легнали,
легнали, сладко заспали.
Малко им дете прорева:
- Водица, вуйчо, водица,
водица, вода студена!
За зло се вода не найда,
вино му дават - не пие,
грозде му дават - не яде.
- Водица, вуйчо, водица!
Грабна си Стоян две стомни,
отиде Стоян за вода,
на студен бистър кладенец.
Там си Стоян завари
три жени, три орисници.
В решето вода носеха,
шарени рокли перяха.
Първата била чина му,
втората била вуйна му,
третата била леля му.
Леля му дума Стоян:
- Стояне, чедо братово,
що щеш, Стояне, туй време,
туй време, туй безвреме?
Вър'и си, вър'и, Стояне,
майка ти да те лекува.
Да сбира билки размесни,
на черен гарван главата,
на сойка зъймя сърцето,
на гургулица крилцето.
Да вари, да те полива,
доде са петли не пели,
не пели, не повторили.
Стоян се назад повърна.
Доде до тях си да иде
и те, петлите, пропели,
Стоян се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013