* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стоян си госте береше
девет сестрици - кралици,
десета сестра - царица;
довела мъжко детенце,
ала бе млого галенко.
В полунощ вода поиска;
дават му вино - то не ще,
кат' рекло вода, та вода,
а вода нема ни капка...
А той си стана млад Стоян,
та увзе стомни шарени,
та си на вода отиде
на самодивско кладенче.
Тамо си Стоян завари
три моми, три самодиви,
па на Стояна думаха:
- Маре, Стояне, Стояне,
каква би твойта майчица,
та те в полунощ пратила
на самодивско кладенче
водица да си налееш!?
Я бързай, маре, Стояне,
дорде петлите не пели,
да те накади майка ти -
от Връбница, бре, върбица,
от Разпетие - здравие!
Послуша си й млад Стоян,
увзе си стомни шарени
по-скоро дома да иде,
майка му да го лекува -
от Връбница, бре, върбица,
от Разпетие - здравие!
Таман в портите да влезе,
и петлите са попели -
Стоян се с душа раздели!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013