* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Калеса Стоян, Стояне,
девет сестрици на гости,
калеса и му дойдоха,
дошли са и принос донесли
по два, по три вакли овена.
Седнали да ядат, да пият,
яли са, още пили са,
дорде е среднощ станало.
Зарева дете за вода,
за зло се вода не найде,
вино му дават, не пие...
Че стана Стоян, Стояне,
че грабна стомни зелени,
че отиде за вода студена,
на самодивското кладенче.
Там си завари, завари
три жени, три самодиви -
първата била стрина му,
втората била вуйна му,
третата била леля му.
Леля му дума Стояне:
- Стояне, Стояне, пиле леляно,
бре, що щеш тука, Стояне,
ни в туй време, ни в онуй?!
Дорде петлите не пели,
не пели и не повторили,
по скоро у вас да идеш,
майка ти да те накади,
със синя бяла тинтява
и със гергьовски класове.
Стоян се назад повърна,
дорде у тях си отиде,
люта го глава заболя,
по-люти трески втресоха,
дорде в къщи увлезе
и се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013