* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стояну госье дойдоха
девет ми сестри кралици,
десета Рада царица,
довела мъжко детенце;
денем й не дава да седне,
ношкьем й не дава да легне.
У полнокь вода посакало,
вода немало - вино му давали,
а оно вино не сакало,
току викало: "Мамо, водица,
ако е и половин лъжица,
уста я да си разквася!"
Майкя Стояну думаше:
- Я вземи стомни зелени,
донеси вода студена
от самодивско езеро!
Стоян си майкя послуша,
ойде за вода студена
на самодивско езеро.
Стоян си тамо затече,
затече три самодиви -
едната беше тетка му,
другата беше стринка му,
третата беше уйня му.
Месечината снимаха
и бело млеко музеха.
- Море, Стояне, Стояне,
проклета да е майкя ти,
оти те прати за вода,
за вода тука у полнокь!
Бръже, Стояне, Стояне,
бръже дома да си идеш,
майкя ти да те лекуе -
от коледжанче кравайче,
от бела лоза шумата;
бръже преко праг да прейдеш,
дори петли не са пропояли!
Дори Стоян дома да си ойде,
люта го треска разтресе;
не можа Стоян да с' иде,
и тамо си той издихна...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013