* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Ставай, Стояне, сино льо,
ставай, на нива да идеш,
чифчиите се извървяха,
чифчиите на нивата,
овчари овци постикат,
моми за вода отодят!
Кат зачу Стоян тез думи,
тез думи и тез наредби,
че скочи Стоян, подскочи
на лево, десно коляно,
обул си бели навои,
навил си черни ремъни,
обул си меки цървули,
пръвлязе в тъмни дамове,
изведе лиси биволи,
запрегна кола кована
и на нивата заминал.
Че вървял Стоян, че вървял
до високите брястове,
до зелените чаири,
до студен бистър кладенец,
че си биволите отжегли,
отжегли да ги напои.
Че там намери, завари
три жени, три орисници.
Първата билки береше,
втората пельни переше,
третата дете къпеше.
Първата дума, продума:
- Бре, що щеш тука, Стояне,
пред зори, още пред петли,
пред ясно сленце неогряло?
Втората дума, продума:
- Хаттим да земнем Стояна!
Третата дума, продума:
- Хайде си с' иди, Стояне,
и на майка си да кажеш -
да те майка ти накади
със кокоша перушина,
дето й кокошка седяла
през Великата неделя,
седяла й, пилци мътила,
и на полога умряла.
Стоян биволите зажегли
и се е назад повърнал.
Като си у тях отиде,
докат си прага прекрачи,
първите петли пропели,
Стоян му душа излезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013