* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Рано си Стоян подрани,
биволи да си назоби,
назоби, още прислами,
рано на нива да иде,
черни угари да оре
Като яхъра отвори,
караман бивол порева:
- Рано е още, Стояне,
зобта не сме си изяли!
Стоян бивола не слуша,
изкара кола желязна,
че го в колата запрегна.
Покачи семе три кила,
като се в колата покачи,
като отвън село излезе,
там долу на кръстомпътя
буен си огън гореше.
Стоян се много зачуди -
дали са керванджиите,
огъня да си наклали,
навуща да си изсушат.
Като огъня наближи,
какво да види млад Стоян -
самодиви го наклали
Стоян биволи посбута
и си на нива отиде,
като нивата образди,
люта го дрямка налегна,
по-люта глава заболя,
че легна Стоян, Стояне,
на рало, на опашката.
Караман бивол порева:
- Я ставай, ставай, Стояне,
в селото, холам, да идем,
майка ти да те лекува -
от дива коза сирене,
от пепелянка главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013