* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стоян на мама думаше:
- Мамо ма, мамо милинка,
ти ме от съня събуди
да си биволи насламя,
насламя, още назобя.
Легна си Стоян, та заспа,
а че се от съня събуди,
а че в яхъри отиде
да си биволи наслами,
наслами, още назоби.
Караман бивол порева:
- Стояне, холам, Стояне,
много е рано, Стояне,
петлите не са пропели,
ни пък зобта сме изяли!
Стоян в хамбари отиде,
изкара семе три кила
и ги на кола покачи,
и си биволи упрегна.
Като от село излезе,
на пътя, на кръстопътя
дур три ми огня горяха.
Стоян си наум думаше:
"Дали са някои кервани,
та си огньове наклали
да си навои пресушат?"
Като ги Стоян наближи,
какво ми Стоян да гледа -
самодиви хоро играят.
Стоян край тях замина
и на нивата отиде.
Изкара бразна и друга,
люта го глава заболя,
че легна Стоян, че легна
на ралото, на опашката.
Караман бивол порева:
- Ставай, Стояне, Стояне,
в село да си идеме,
майка ти да те лекува -
от дива коза сирене,
със зъмя усойна полее,
тогаз, Стояне, ще оздравеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013