* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стоян мама си думаше:
- Мамо, мър, мила мамо ма,
зарани рано да раниш,
раничко да ме събудиш,
биволи да си нахраня
нахраня, да си ги назобя.
Семето да си посея,
на нива, мамо, да ида,
нивата да си доора.
Не чакал Стоян майка си,
сам си се Стоян събуди,
че си колата запрегна.
Караман бивол продума:
- Стояне, ти наш сайбийо,
къде туй време ще идеш,
туй време петли не пели?
Петлите не са пропели,
пропели и повторили,
че тръгна Стоян за нива.
Вървял е Стоян, вървял е,
насред е пътя достигнал.
На пътя, на кръстопътя
буен ми огън гореше.
До огъня седяха три жени,
три жени три самодиви.
Първата била леля му,
втората била чина му,
третата била кака му.
Тя си при Стоян отиде
и на Стоян думаше:
- Стояне, братче по-малко,
айде се назад повърни,
да кажеш, братко, на мама,
да те, Стояне, полекува,
на черен червей сърцето,
на пъста птица крилцето,
на люта змия главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013