* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стоян на мама думаше:
- Мамо льо, мила мамо ле,
утре ме рано разбуди,
биволи да си прехраня,
семето да си насея,
че ми е нива далеко.
Дорде майка му да каже,
сепна се Стоян, събуди
и при биволи отиде,
биволи да си прехрани.
Караман бивол порева,
биволски думи продума:
- Рано е още, Стояне,
зобта си не сме изяли,
съня си не сме доспали,
петлите не са пропяли.
Стоян биволи не слуша,
той ги в колата запрегна.
Кога над село излезе,
на пътя, на кръстопътя
буен ми огън гореше.
Биволите се запряха,
а пък Стоян се чудеше
дали е керван замръкнал,
че са огъня наклали
навуща да си просушат.
Не било керван замръкнал,
я най са биле видявки.
Като Стояна видяха,
едната стана леля му,
другата стана чина му.
Те на Стояна думаха:
- Ти ли се найде, Стояне,
посред нощ оран да ореш?
Скоро се назад повърни,
майка ти ляк да ти тръси -
на яребица крилцето,
на гълъбица сърцето,
на люта змийка главата,
да те запои, накади!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013