|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Тъмнина беше - не видях!
Иван на Лала думаше:
- Лало, мъри, Лало хубава,
кой беше снощи у вази?
Двама на дръвник седяхте,
той ти ръцете държеше
и те в очите гледаше,
и ти пръстена вземаше,
пръстена, още гривните?
Лала Ивана думаше:
- Байно ле, бате Иване,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа!
Тъмно бе, не го познах -
черни му бяха потури,
бели му бяха навуща,
черни му бяха сукари.
Сладки му бяха думите,
дето на мене думаше:
"Хайде мо, Лало, хайде мо,
хайде мо, да ми пристанеш!"
Сливен (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|