|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Тъмнина беше - не видях!
Иван на Лала думаше:
- Лало, мари, Лало хубава,
кой беше снощи у вази?
Двамата на дръвник седяхте,
той ти ръцете държеше
и те в очите гледаше,
и ти пръстена вземаше,
пръстена, още гривните.
Лала Ивану думаше:
- Байно ле, бате Иване,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Тъмно бе, аз го не познах,
черни му бяха потури,
бели му бяха навуща,
черни му бяха сокари.
Сладки му бяха думите,
дето на мене думаше:
"Хайди мо, Лало, хайди мо,
хайди мо, да ми пристанеш!"
Шарково, Елховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|