|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Тъмнина беше - не видях!
Димано, моме Димано!
Димана лудо сборува:
- Димано, кадън Димано!
Запали, море, борина,
да идем в горна градина,
да се разшетаме а в градина.
Послушала го Димана,
запалила е борина,
отиде в горна градина,
лудо по нея отива,
изгаси й борина,
рамна и снага прегърна,
бело й лице целива,
над гердане бисеро,
на алтъне хамайлие.
А га беше утрента,
утрента ден пладнина,
лудо Димана сборува:
- Димано, кадън Димано,
кой беше снощи со тебе?
- Юначе, луда гидийо!
И аз не знам кой беше сос мене!
Изгасихме борина,
темно беше, не видо
кой ми бише сос мене,
кой ми снага прегърна,
кой ми лице целива.
Като тебе мязаше,
като твойта кошуля,
като твоите тозлуци,
като твоите бели ръки,
като твоите църни очи.
Просеник, Серско - Гърция; хороводна (Веркович-НПМБ, № 108; =БНПП
5/1983, с. 51; =Верковиќ, Ст. Ил. Македонски народни умотворби. Кн. 1: Женски
песни. Скопjе, 1985, № 108).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|