|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Тъмнина беше - не видях!
- Мандо, хубава Мандо,
мандо чаша сребърна, (2)
още маламосана,
кой беше тоя, Мандо ма,
дето при тебе стоеше,
ръките ти държеше,
пръстенят ти менеше
и те в очи гледаше,
и ти, Мандо, думаше:
"Мандо, хубава Мандо!"?
Малко Търново; хороводна (Стоин-ИЗТр., № 1275 - "Пръстенът
й менил").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|