* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свети Гьорги кон възяздил,
кон възяздил, кон възбюздил,
синьо седло неседлано,
жълта бюзда небюздана.
Препасал го с три колана,
с три колана сиво смоче,
да си иде да си види,
сиво стадо вред овчари -
живо ли е иззимило,
още по-здраво изягнило.
На път срещна света Петка.
- Ой те тебе, свети Гьорге,
къде яздиш врана коня.
Отговаря свети Гьорги:
- Яздя си го, бяздя си го
да си ида, да си видя
сивен стадо вред овчари -
живо ли е иззимило
още по-здраво изягнило?
Отговаря света Петка:
- Върни се, върни, да се върнем,
ази сега оттам идвам -
живо беше иззимило,
още по-здраво изягнило.
Всяка овца агне води,
яловите по две водят.
Свети Гьорги не повярва,
не повярва, не похая.
Сбута коня въз могила,
че настъпа въз планина;
де го сгледа млад кехая,
той другари си думаше:
- Ой другари, вер другари,
що стоите да гледате?!
Отвземете демир брадва,
да си сечем фидан гора,
да извием вита стърга,
да прекараме сагмал стадо,
да издоим пресно млеко,
пресно млеко гергьованско,
да нагостим свети Гьорги!
Не ще Георги пресно млеко,
иска Георги шаро агне,
шаро агне подояче,
де сукало девет майки,
с неговата тъй десета.
Наздраве ти, свети Гьорги!
Тебе пеем, нази славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014