* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано ранил свети Гьорги,
рано ранил, та подранил,
та подранил пред Великден,
пред Великден във събота,
да обиде синорите,
синорите - майчините,
майчините, бащините.
Пролетното не никнало,
есенното не класило.
Майка пита свети Гьорги:
- Синко Гьорге ле, Гьорге ле,
весел ойде, сърдит дойде?
Гьорги майка ми говори:
- Мале, мале, стара мале,
пролетното не никнало,
есенното не изкласило...
Майка Гьорги отговаря:
- Синко Гьорге ле, Гьорге ле,
и това ли да те уча,
събери си облаците,
от Гергьовден до Спасовден,
два дни е роса росило,
трети ден слънце греяло!
Па стана Гьорги, излезна -
пролетното поникнало,
есенното изкласило.
Майка на Гьорги продума:
- Синко Гьорге ле, Гьорге ле,
сърдит отиде, весел дойде?
- Леле, мале, стара мале,
пролетното поникнало,
есенното изкласило!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014