* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Леле, Гьорги, свети Гьорги!
Рано ранил свети Гьорги,
рано ранил, басча градил,
та заградил три ябуки,
три ябуки, три петровки.
Дек се взеха три овчаря,
три овчаря, три другаря.
Па хвърлиха крива гега,
отбрусиле три ябуки.
Рано ранил свети Гьорги,
па отиде да обиде
синорето, слоговето.
Кога надоле отиде,
Гьорги си весел отиде,
и кон по-весел закара.
Кога отиде, що да види -
синорето подместени,
есенното не класило,
пролетното не никнало,
нивя, лозя пожълтели,
Шар планина повехнала.
Гьорги се уилен върна
и кон по-уилен закара.
Милна го майка посрещна
и сама порти отваря,
и си на Гьорги говори:
- Синко ле Гьорги, Гьорге ле,
кога надоле отиде,
отиде си весел, отиде
и кон си по-весел закара,
сега си много уилен?!
Гьорги си на майка говори:
- Назад, назад, стара майко,
че оти си много греховна,
млади невести венчаваш -
мегдан не си давала,
малки дечица кръщаваш -
повое не си давала!
Кога отидо из полето,
кога отидо, що да видя -
синорето подместени,
есенното не класило,
пролетното не никнало,
нивя, лозя пожълтеле,
Шар планина повехнала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014