* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано ранил свети Гьорги,
рано ранил на Гергьовден,
та си стегнал добра коня,
обседлал го е синьо седло,
обюздил го жълти юзди;
отишъл е да обиде,
да обиде екинето,
екинето и синорето,
вред овчаря и говедаря...
Весел ойде свети Гьорги,
весел ойде, сърдит дойде,
сърдит дойде, кон доведе,
ни го пои, ни го зоби...
Попита го стара майка:
- Леле, Гьорги, свети Гьорги,
весел ойде, сърдит дойде?!
Проговаря свети Гьорги:
- Леле, мале, стара мале,
зимниното изгинало,
летниното не никнало!
Проговаря стара майка:
- Стой, почакай, свети Гьорги,
пак ще идеш на Спасовден,
пак ще идеш, да обидеш
екинето, синорето!
Па почака свети Гьорги;
кога дойде ден Спасовден,
пак си стана свети Гьорги,
поведе си добра коня,
ни го стега, ни го седла,
па отиде да обиде
екинето, синорето...
Сърдит ойде, весел дойде,
отдалече виком вика:
- Фала Богу, стара мале,
зимниното изкласило,
а летниното вретенило!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014