* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Хубави свети Гьоргия!
Свет Гьорги коня стега,
стара го майка изпраща,
да си обиде синоро.
Весел ойде, илен дойде;
стара го майка согледа,
коня привата, Гьоргия питуе:
- Сине Гьорге, Гьорге,
що си ми, сине, уилен?
Весел ойде, уйлен дойде!
Гьоргия майци говори:
- Мале ле, мила майчице,
къко да не съм ти уилен?
Есенници изгинали,
пролетници не никнали!
Мила му майка говори:
- Сине Гьоргие, Гьоргие,
и това ли да те учим?
Тури земя на разпара,
от Гьергьовден до Спасовден,
трейки ден роса да роси,
трейки ден слънце да грее!
Свет Гьорги майка послуша -
тури земя на разпара
от Гьергьовден до Спасовден;
трейки ден роса росило,
трейки ден слънце греяло.
Кога било на Спасовден,
свет Гьорги коня яхна,
да си обиде синоро;
илен ойде, весел дойде.
Мила го майка согледа,
коня привата, Гьоргия питуе:
- Къко ти е, сине, синоро?
Я Гьорги ю говори:
- Мале ле, мила майчице!
добър ми е, мале, синоро,
есенници се изкласили,
пролетници вретенясали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014