* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свети Гьорги коня кове,
свети Гьорги, о, Гьоргие,
коня кове, та да иде,
та да иде да обиде,
да обиде синорето,
синорето по полето -
пролетнини ничали ли,
есенници изкласили ли,
гора шума развила ли е?
Весел пойде свети Гьорги,
он е весел, кон по-весел,
буйно копье развеяно.
Весел пойде, илен дойде,
он е илен, кон по-илен,
буйно копье положито.
Запита го Божа майкя:
- Хвала тебе, свети Гьорге,
що си толкова уилен?
Проговаря свети Гьорги:
- Хвала тебе, Божа мале,
нал ме питаш, да ти кажем.
Азе идох и обидох,
та обидох синорето,
синорето по полето.
Пролетнини не ничали,
есенници не класили,
гора шума не развила.
Проговаря Божа майкя:
- Хвала тебе, свети Гьорге,
това не е наша грижа,
това си е Божа грижа.
Докье Господ ситна роса,
по полето ситна роса,
по гора буйна дъждовна;
пролетнини ке да никнат,
есенници ке изкласат,
гора шума ке развие.
Що е рекла, Божа майкя,
що е рекла се станало.
Даде Господ ситна роса,
ситна роса по полето,
по гора буйни дъждове.
Пролетнини поникнали,
есенници изкласили,
гора шума е развила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014