* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано рани свети Гьорги,
да ми иде, да обиде,
да обиде синорето,
синорето по полето.
Весел ойде, скърбен дойде.
Никой него не съгледа,
посрещна го Божа майка,
па му тихо отговаря:
- Слава Богу, свети Гьорге,
весел ойде, скръбен дойде!
Какво ти синорето,
синорето по полето?
- Слава Богу, Божа мале,
нали питаш, да ти кажем -
есеннина църна угар,
пролетнина не никнала...
Божа майка отговаря:
- Слава Богу, свети Гьорге,
тая ли се грижа грижиш?
Да ми дойде ден Спасовден,
да-ще Господ ситна роса,
па да идеш, да обидеш!
Дошел ден Спасовден,
та е ранил свети Гьорги,
да отишел да обиде,
да обиде синорето,
синорето по полето.
Подковал е добра коня,
та е ошел, та обишел,
обишъл е синорето,
синорето по полето.
Скърбен ойде, весел дойде.
Посрещна го Божа майка,
посрещна го, попита го:
- Слава Богу, свети Гьорге,
какво ти е синорето,
синорето по полето?
- Нали питаш, Божа майко,
нали питаш, да ти кажем -
есинина - кон потъне,
пролетнина - до зенгии!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014