* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Ой, мили свети Гьоргия!
Прошетна се свети Гьоргия
низ полето, въз полето,
да си види берекето.
Весел ойде, илен дойде.
Майка му го прашуеше:
- Свети Гьорги, мило чедо,
защо, сино, весел ойде,
весел ойде, илен дойде?
Свети Гьорги отговаря:
- Аво, мале, стара мале,
како илен да не дойда;
прошетна се низ полето,
низ полето, въз полето -
пролетнини не никнали,
есенници не класили,
дървето ощ' не цъфтели!...
А майка му говореше:
- Свети Гьорги, мило чедо,
и това ли да те уча?
Нощкьем давай ситна роса,
денем давай ясно сънце,
туряй земя на разпара -
пролетнини че ти никнат,
есенници че ти класят,
дървето че се разцъфтят!
Послуша я свети Гьорги -
нощкьем дава ситна роса,
денем дава ясно сънце -
пролетнини изникнали,
есенници изкласили,
дървето се разцъфтели...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014