* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано е ранил свет Гьорги (2)
у света млада неделя,
врано си конче нахрани,
зоб го ченица назоби,
руйно го вино напои,
синьо го седло оседла,
златна го юзда заюзди.
Стара го макя питаше:
- Синко Гьоргийо, Гьоргийо,
къде си конче оседлаш?
- Ке ида, мале, ке ида
екино да обиколя,
да ида навред да видя
есенните класиле ли са,
пролетните никнале ли са.
Стара го макя изпраща:
- Синко Гьоргийо, Гьоргийо,
от тука весел отаждаш,
от там по-весел да дойдеш.
Тури нога у зенгия,
дор да тури и оная -
навред екин обикольи.
Върна се Гьорги назаде,
уилен Гьорги, угрижен.
Стара го макя посрещна:
- Синко Гьоргийо, Гьоргийо,
защо си толку уилен,
уилен синко, угрижен?
Гьорги на макя думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
ка некю да сам уилен,
уилен, мамо, угрижен -
есеньи не са класиле,
пролетни не са никнале.
Стара му макя думаше:
- Не бой се, синко Гьоргийо,
ке даде Господ, ке даде
гьергьова ситна росица,
спасови едри дъждеве -
есеньо, синко, ке класи,
и пролетното ке никне.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014