* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Хубави свети Гьоргие!
Свети Гьоргия кон кове
у тевнина без борина,
спроти ясна месечина,
сребро плочи, злато клинци.
Согледала го макя му,
на свети Гьоргия говори:
- Сине ле, свети Гьоргие,
защо ковеш врана коня?
Отговаря свети Гьорги:
- Мале ле, мила майчице,
ке ида поле широко,
да видя у поле широко -
есенно класило ли е,
пролетно никнало ли е,
лозята ластаро караха ли.
Па ойде свети Гьоргия,
шетна се поле широко.
Щом го е жито видело,
все му се е преклонило,
я, гиди, жито овесово,
оно му се не преклони.
Проклел го е свети Гьоргия:
- И ти, жито овесово,
мило било за гледане,
горко било за ручане!
Па ойде гора зелена,
що го е дърво видело,
все му се преклонило,
я, гиди, дърво калинчица,
оно му се не преклони.
Проклел го е свети Гьоргия:
- И ти, дърво калинчице,
мило било за гледане,
горко било за ручане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014