* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано ми рани свети Гьорги,
рано ми, рано по Гергьовден,
да отива, да обижда,
да обижда сиво стадо,
сиво стадо и овчари,
какво й стадо презимило.
На път срещна свет Димитър
със Богом си сбогували,
ощ по сбогом селям взели.
Отговаря свет Димитър:
- Ой те тебе, свети Гьорге,
та къде ми път пътуваш,
път пътуваш, друм друмуваш?
Отговаря свети Гьорги:
- Ой те тебе, свет Димитре,
я отивам да обиждам,
да обиждам сиво стадо,
сиво стадо и овчере -
как ми стадо презимило,
ощ по-добре изягнило.
Отговаря свет Димитър:
- Върни се, върни, свети Гьорги,
и аз сега оттам идвам -
стадото е презимило,
ощ по-добре изягнило,
всеки овца агне води,
преходничка дур две води,
овчерите здраве пращат:
"Де къде е свети Гьорги
да донесе поле с трева,
поле с трева, гора с листа?!"
Наздраве ти, свети Гьорги,
от Бога ти тва наздраве,
догодина пак със здраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014