* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

А бре, Гьорги, свети Гьорги!
Рано рани свети Гьорги,
от тъмнина без борина,
та оседла врана коня,
па отиде да обиде
синорето бащини си,
бащини си, дядови си.
От дома си весел пойде,
от поле са сърдит върна.
Не смяе да го попита
ни майчица, ни бащица,
ни сестрица, ни братенце.
Поитала го снаха му:
- А бре, Гьорги, свети Гьорги,
що от дома весел пойде,
от поле са сърдит върна?
Свети Гьорги отговаря:
- Снашице мила, хубава,
нали питаш, да ти кажа
що от дома весел пойдох,
от поле са сърдит върнах -
есенното не класило,
пролетното не никнало.
Снашица му отговаря:
- А бре, Гьорги, свети Гьорги,
рано рани на Спасовден,
та обиде синорето,
синорето бащини си,
бащини си, дядови си.
Кога било на Спасовден,
рано рани свети Гьорги,
от тъмнина без борина,
та оседла врана коня,
па отиде да обиде
синорето бащини си,
бащини си, дядови си.
От дома си сърдит пойде,
от поле са весел върна.
Не смяе да го попита
ни сестрица, ни братенце.
Попитала го снаха му:
- А бре, Гьорги, свети Гьорги,
що от дома сърдит пойде,
от поле са весел върна?
Свети Гьорги отговаря:
- Снашице мила, хубава,
нали питаш, да ти кажа,
що от дома сърдит пойдох,
от поле са весел върнах -
есенното заздреяло,
пролетното клас пуснало!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014