|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Ой ти, мили свети Гьорги,
коня кове без борина,
на ясна месечина.
Плочи тури позлатени,
я шайки посребрени
и си рони дребни сълзи.
Никой не смее да го пита,
оти рони дребни сълзи.
Попита го стара майка:
- Ой ти, Георги, мили сину,
оти рониш дребни сълзи
във тъмнина без борина?
- Питаш ли ме, стара мале,
питаш ли ме, ке ти кажа!
Ке си ида низ полето
да си вида берекето,
що съм поесял в земята,
всичко е в земя останало.
Кога ойде, грижен ойде,
кога дойде, смешен дойде -
никой не смее да го пита.
Попита го стара майка:
- Ой ле, сину, мили сину,
грижен ойде, смешен идеш?!
- Питаш ли ме, стара мале,
питаш ли ме, ке ти кажа!
Що съм посеял в земята,
всичко е от земя излязло -
пшениците са на кон до гърди,
ръжето са на мен до чалма,
бубаците са чучулига да пладнува!
Петрово, Санданско; гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|