* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свети Гьорги хоро води
по мегдан го разлюлява,
малки моми разтрошава.
Я сестра му, Рани-поле,
тя на Гьорги отговаря:
- Ей те тебе, брате Гьорги,
отпусни се от хорото,
та иди, батьо, у дома,
та се качи врана коня,
та иди, брате, по къра
да видиш, брате, нивята -
зимно жито изгинало,
пролетнина не изляла!
На Гьорги жалба остана,
та си от хоро отпусна,
па си дома си отиде,
враня си коня изкара,
тури му седло от сребро,
тури му златни зенгии,
тури му юзда от звезда.
Па си по къра отиде
да си обиде нивята -
зимно жито излягало,
пролетнина до зенгии.
На Гьорги драго, по-драго!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014