* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Тръгнал ми беше свети Гьорги
рано, рано на Гергьовден,
долу, долу, на зимове
да си обиде зелен синор,
сиво стадо шилетина,
шилетина, вакли овни -
здраво ли е, живо ли е?
На пък срещна добра срещка,
добра срещка - свети Ивана:
- Къде с Богом, свети Иване?
- Долу в земя на зимове,
да обидам сиво стадо,
сиво стадо шилетина,
шилетина, вакли овни -
здраво ли е зимувало...
- Върни се, върни, свети Гьорге,
и аз сега оттам ида -
здраво и живо иззимило,
ощ' по-лепом изягнило.
Клали ти са гергьовщина -
едно агне ваклошато,
ваклошато, каврошато!
Свети Гьорги се зарадва,
та си всегна в десни джебве,
та извади леви ключве,
та разключи небо-земля,
та пропадна тъмна мъгла,
та порося блага роса,
та поникна добра трева,
та попасе сиво стадо,
сиво стадо шилетина,
шилетина, вакли овни...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014