|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Ой, милинки свети Гьорге!
Свети Гьорги коня кове,
и го кове, и го сребри,
че ще иде тука долу,
тука долу - дол полето,
да обиде екинето,
екинето, зимнините,
зимнините, летнините -
изникнали ли са, ил не са...
Весел ойде свети Гьорги,
весел ойде, грижен дойде.
Майка му го пошегува:
- Ой, милинки свети Гьорге,
оти весел ойде, грижен дойде?
- Ой ле, майо, мила майо,
зимнини са изгинали,
летнини са изникнали.
- Ой, милинки свети Гьорге,
далече е до Спасовден,
до тогава ще израснат.
Отишъл е свети Гьорги.
Грижен ойде, весел дойде,
майка му го пошегува:
- Ой, милинки свети Гьорге,
я какви са ми екинето?
- Ой ле, майо, мила майо,
зимнините не може
конята да ги бърка,
летнините са до конята,
до конята дур до гримната.
Парил, Гоцеделчевско; гергьовденска - като се обикаля църквата
с "влачено хоро" (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|