* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Ой, милинки свети Гьорге! (2)
Свети Гьорги коня кове,
и го кове, и го сряме,
и го кове, и го сребре,
че кя иде тука долу,
тука долу, дол полето,
да обиде екинето,
екинето, зимнините,
зимнините, летнините.
Изникнали ле са, или не са.
Весел ойде свети Гьорге,
весел ойде, грижен дойде.
Майка му го попитува:
- Ой, милинки свети Гьорге,
оти весел ойдя, грижен дойде?
- Ой, мила майо, зимнини са изгинали,
летнини са изникнали.
- Ой, милинки свети Гьорге,
далече е до Спасовден,
тогава ще израснат.
Отишъл е свети Гьорги,
грижен ойде, весел дойде,
майка му го попитува:
- Ой, милинки свети Гьорге,
я какви са екинето?
- Ой, майо, мила майо,
зимнините не може
коня да ги бърка,
летнините са до коня,
до коня дур до гримната.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014