* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано рани свети Гьорги,
рано рани на Гергьовден;
оседла си добра коня
да обиде вред овчаре.
Агнета се изягнили,
говеда се изтелили,
всяка крава теле води.
Па отиде в ливадите;
ливадите трева немат,
зимниците измръзнали,
летниците излипсали;
тои се назад повърна.
Майка Гьорги отговаря:
- Леле, варе, синко Гьорги,
весел отиде, скръбен доде?!
Гьорги майце отговаря:
- Леле, мале, стара мале!
Обидох си ливадите,
ливадите трева немат.
Майка Гьорги отговаря:
- Не грижи се, синко Гьорги,
да нароси ситна роса,
да навали гергьовски дъжд,
па си иди на Спасовден,
та обиди вред синори.
Послушал свети Гьорги,
та удари ситна роса.
Кога било на Спасовден,
той възседна добра коня,
отиде на ливадите,
зимниците изкласили,
летниците вретенили,
ливадите кон не гази.
Зарадва се свети Гьорги,
из друм върви, песен пее.
Що го зачу, все послуша,
едно дърво трепетлика,
не се запря, не послуша.
И прокле го свети Гьорги:
- Да би дал Бог, трепетлика,
все ти да трепериш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014