* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Тръгнал ми е свети Гьорги
да си иде в долна земя,
да обиде вред овчари,
вред овчари, вред говедари,
как са зима презимили,
добре ли са, зле ли ми са.
Като върви свети Гьорги,
на път срещна Самодива.
Отговаря Самодива:
- Добра среща, свети Гьорге,
къде, къде път пътуваш,
път пътуваш, друм друмуваш?
Отговаря свети Гьорги:
- Аз отивам долна земя
да обидам вред овчари,
вред овчари, вред говедари
как са зима презимили,
добре ли са, зле ли ми са.
Отговаря Самодива:
- И аз сега оттам ида,
заръчаха, поръчаха -
много здраве на свети Гьорги,
да не идва посем сега,
най да дойде по Гергьовден,
да донесе зимес трева,
зимес трева, студна вода.
Зарадвал се свети Гьорги,
че ми запя чудна песен,
който го чул, все постоял,
все постоял, все послушал.
Едно дърво треперушко,
не стояло, не слушало.
Свети Гьорги дърво кълне:
- Ой ти, дърво треперушко,
ти да растеш на зло место,
дето слънце късно огрева,
дето слана рано пада,
дето цъфтиш, да не вържеш,
дето вържеш, да н' се яде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014