* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано ранил свети Гьорги,
рано, рано на Гергьовден,
оседла си врана коня,
препаса си ален колан,
ален колан, тъкан пояс,
та препуска със кончето,
със кончето, вихрогончето.
Та обходи цяла земя -
от Бели Дунав до Вардара,
от Черно море до Тимока,
до Влашко, Сръбско и до Турско,
да погледа синорите,
синорите и браздите -
дали е есенно класило,
дали е пролетно никнало?
Кога се върна дома си,
беше се люто разсърдил. (...)
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
що съм се люто разсърдил!
Връщам се, мале, от поле,
от равно поле българско;
нито е пролетно никнало,
ни е есенно класило!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014