* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Па тръгнал е свети Гьорги,
да отиде да обижда
свойто стадо, десно крилце -
добре ли е презимило,
още по-добре изягнило.
Кога е вървял, що е вървял,
на път среща свети Ивана.
Отговаря свети Ивана:
- Накъде ми път пътуваш,
път пътуваш, друм друмуваш?
Отговаря свети Гьорги:
- Аз отивам да обиждам
свойто стадо, десно крилце -
добре ли е презимило,
още по-добре изягнило?
Отговаря свети Иван:
- Върни се, върни, свети Гьорги,
ето аз оттам идвам -
добре е стадо презимило,
още по-добре изягнило!
Един овчар агне държи,
ян-кехаята едно държи,
и то беше шаро, вакло;
и то беше наречено,
наречено, обречено
на светаго, свети Гьорги.
Че се върна свети Гьорги,
с дълга пътя и равни друми,
че си запя ляпа песен.
Всичко стояло и слушало,
едно дърво не стояло,
не стояло, не слушало.
Прокълна го свети Гьорги:
- Ой те тебе, зелен явор,
ти да растеш по зли места,
по зли места, палнинчови,
дето куче не залайва,
дето петел не пропява;
да те секат все овчари,
все овчари, седенкари,
да те вият вити стърги,
да прекарат сиво стадо,
да издоят прясно мляко,
да подсирят сир сирене,
да поканят Млада Бога,
Млада Бога, свети Гьорги!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014